„СЛОВЦОМ ОТГОРОДИЛИСЬ ОТ НАРОДА...”
Геннадий Григорьевич Касмынин (1948-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАРОДА СПРЯХА, СЛОВЕСА РАЗВЯЛИ
Народа спряха, словеса развяли,
„Елит сме!” – произнасяха без срам,
край Пушкин се разголиха изцяло,
за гении се обявиха там.
Хранилки на „Нарпит” тълпите сбраха
и на трибуната се пърчи гмеж!
Рога почукват и копита тракат,
и джавка срещу старите младеж.
До бой си изясняват първи кой е
и кой е втори в сбъркания брой,
държат с изкуствената сперма своя
да подобрят нестройния ни строй.
Те искат стадото ни да оправят,
не сме против тоз замисъл велик...
Щом е потребно, ще намерим крави
за всеки напорист елитен бик.
* Нарпит – държавна организация за обществено хранене в СССР до 1930 г.
Ударения
НАРОДА СПРЯХА, СЛОВЕСА РАЗВЯЛИ
Наро́да спря́ха, словеса́ развя́ли,
„Ели́т сме!” – произна́сяха без сра́м,
край Пу́шкин се разго́лиха изця́ло,
за ге́нии се обяви́ха та́м.
Храни́лки на „Нарпи́т” тълпи́те сбра́ха
и на трибу́ната се пъ́рчи гме́ж!
Рога́ почу́кват и копи́та тра́кат,
и джа́вка срешту ста́рите младе́ж.
До бо́й си изясня́ват пъ́рви ко́й е
и ко́й е вто́ри в сбъ́ркания бро́й,
държа́т с изку́ствената спе́рма сво́я
да подобря́т нестро́йния ни стро́й.
Те и́скат ста́дото ни да опра́вят,
не сме́ проти́в тоз за́мисъл вели́к...
Штом е потре́бно, ште наме́рим кра́ви
за все́ки напори́ст ели́тен би́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Касмынин
СЛОВЦОМ ОТГОРОДИЛИСЬ ОТ НАРОДА...
Словцом отгородились от народа,
Элита! – не стыдясь, произнесли,
При Пушкине разделись до испода
И в гении себя произвели.
Сошлися во владениях нарпита,
Залезли на трибуну – и галдёж!
Рога стучат, и цокают копыта,
И тявкает на старших молодёжь.
До драки выясняют, кто же первый,
И кто второй, и есть ли кто второй,
Хотят своей искусственною спермой
Преобразить некачественный строй.
Они хотят улучшить наше стадо,
И мы не против, если не слегка…
Найдём коров, то самое, что надо
Для каждого элитного быка.
---------------
Руският поет Генади Касминин (Геннадий Григорьевич Касмынин) е роден на 22 април 1948 г. в с. Казачка, Саратовска област. Първото му публикувано стихотворение е от 1962 г. във в. „Коммунист”, а първото му поетично представяне е във в. „Сельская жизнь” през 1966 г., когато става щатен литературен сътрудник на изданието. Учи в Саратовския педагогически институт, завършва литературния институт „Максим Горки”. Работи като редактор в изд. „Современник” и като завеждащ отдел поезия в сп. „Наш современник”. Публикува стихове в издания като „Литературная Россия”, „День” и др. Автор е на стихосбирките „Горький клевер” (1975 г.), „Грибница” (1979 г.), „Вещий камень” (1981 г.), „Не говорю Прощай” (1985 г.), „Однажды и навсегда” (1987 г.) и „Гнездо перепёлки” (1996 г.). Умира на 22 септември 1997 г.